|
100 национални туристически обекта - Пантеон на възрожденците град Русе
|
|
|
|
|
|
Описание:
Пантеонът на Възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.
За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.
Пантеонът на възрожденците е национален храм костница на 453 радетели на българското национално възраждане. Много от тях свързват живота си с Русе, други оставят тук костите си, вградени в основите на млада България. Тук са първите русенски учители - Даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев, Драган Цанков - основател на читалище "Зора", участник в църковните борби, министър-председател в първите години на свободна България.
До костите на Любен Каравелов и Захари Стоянов почиват тези на политическите противници на Летописеца на българските въстания. Защото преди да бъдат разстреляни като организатори на Бунта на русофилите, Тома Кърджиев, Атанас Узунов и Олимпи Панов са видни участници в националноосвободителното движение, герои от Сръбско-българската война. В Пантеона са погребани славните хайдути Филип Тотю и Панайот Хитов, преминали с чети в България през 1867 г., революционерите Никола Войводов и Цвятко Павлович, убити на парахода "Германия" през същата година.
В Русе завършва жизнения си път помощникът на Левски - Ангел Кънчев, а Стефан Караджа е окачен на бесилката полужив. Духът на легендарния войвода продължава да витае сред русенските съзаклятници - пред останките му те полагат клетва, с тях Баба Тонка посреща руските войски.
Много от дейците на Априлското въстание също са положени в Пантеона: Панайот Волов - ръководител на Четвърти революционен окръг, Георги Икономов, Иларион Драгостинов, Георги Обретенов - апостол от Сливенския революционен окръг, Димитър Русчуклийчето - байрактар на четата на Поп Харитон, сражавал се при Дряновския манастир, Никола Обретенов, Янко Боянов - участници в Ботевата чета.
В Пантеона са увековечени имената и на участниците в Червеноводската чета, в Сръбско-турската война от 1876 г., опълченци.
Поклон пред:
Панайот Хитов (1830-1918)
Роден в Сливен. Хайдутин и четнически войвода (1864,1867). Участник във Втората българска легия, член на БРЦК в Букурещ. Ръководи чети по време на Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877-1878) и Сръбско-българската (1885) война. Умира в Русе.
Филип Тотю (1830-1907)
Роден в колибите Гръците, Търновско. Хайдутин и четнически войвода (1867). Участник във Втората българска легия (1868) и в Сръбско-турската война (1876). Умира в Две могили, Русенско.
Стефан Караджа (V.1842-VП.1868)
Роден в с. Ичме, Ямболско. Участник в Първата и във Втората българска легия. Четнически войвода. Заедно с Хаджи Димитър ръководи най-голямата четническа акция на българите през лятото на 1868 г. Обесен в Русе.
Любен Каравелов (ХI.1834-21.I.1879)
Роден в Копривщица. Ръководител на българското национално революционно движение, писател. Председател на БРЦК в Букурещ (1872-1874). Редактор на в. "Свобода", "Независимост" и сп. "Знание". Умира в Русе.
Захари Стоянов (V.1850-2 (15).IХ.1889)
Роден в Медвен, Котленско. Деец на българското национално революционно движение. Участник в Русенския революционен комитет, в Старозагорското въстание (1875), в Априлското въстание (1876). Писател, общественик, държавник. Умира в Париж, погребан е в Русе.
Ангел Кънчев (11.ХI.1850-5.Ш.1872)
Роден в Трявна. Инициатор на създаването на Русенския революционен комитет. Помощник на Левски в изграждането на вътрешната революционна организация. Самоубива се на русенското пристанище при опит да бъде арестуван.
СЕМЕЙСТВО ОБРЕГЕН0ВИ
Баба Тонка и съпругът й Тихо Обретенов имат седем деца.
Баба Тонка Обретенова (1812-27.11.1893)
Митичната майка на българската свобода е родена в Червен, Русенско. Включва се в борбите срещу гръцкото духовенство в Русе. Укрива българските революционери в къщата си, куриер на Русенския революционен комитет, пренася поща, литература и оръжие през границата. Участва в подготовката на Червеновод-ската чета от 1875 г. Помага на задържаните в Русенския затвор участници в националните борби. Умира в Русе.
Никола Обретенов (28.V.1849-10.Х.1939)
Роден в Русе. Читалищен и театрален деец. Един от основателите на Русенския революционен комитет и негов председател. Участва в организирането на Червено-водската чета през 1875 г. Член на Гюргевския революционен комитет. Помощник-апостол във Врачански революционен окръг по време на Априлското въстание. Участник в четата на Христо Ботев. Окръжен управител на Русе. Умира в Русе.
Ангел Обретенов (1841-16.ГХ.1894)
Участник в четата на X. Димитър и Ст. Караджа (1868). Заточен 10 години до Освобождението на България.
Петър Обретенов (ок. 1843-1868)
Участник във Втората българска легия и в четата на X. Димитър и Ст. Караджа (1868). Убит в сражение в Канлъдере, Търновско.
Георги Обретенов (1851-10.V.1876)
Участник в Гюргевския революционен комитет. Апостол в Сливенско и военен инструктор в четата на Стоил войвода по време на Априлското въстание. Убит в сражение над Раково, Сливенско.
Петрана Обретенова (ок. 1845-7.Ш.1932)
Куриер на Русенския комитет. Шие две знамена за въстанически чети. Милосърдна сестра по време на Освободителната война 1877-1878 г.
Анастасия Обретенова (1860-1926)
Подпомага дейността на Русенския комитет. Съпруга на Захари Стоянов. Умира в Русе.
Атанас Обретенов (1839-1908)
|
|
|
|
